Запиши се за новини от Antre.
Expand search form

Онлайн медия за архитектура, домове и добър живот

Минималистична къща от бетон и стъкло

Вторият най-употребяван материал на земята. След водата. Въпреки скромната си природа и вид, бетонът дава безкрайни възможности и може да се използва далеч по-оригинално от това да бъде невидимата спойка между някои елементи в дома.

Бетон, вода, къща

Бетонът е нещо, от което Luciano Kruk Arquitectos разбират прекрасно. Следим работата им от години и сградите им са едни от най-хубавите примери за ползването на открит бетон. А Casa Escobar е един от последните им проекти.

Намира се на 54 км северно от Буенос Айрес насред равна местност. Последното налага разположението й на терена – с гръб към улицата и лице към озеленен двор, гледащ на север (все пак се намираме в Южното полукълбо).

Какво искат клиентите

Клиентите са млада двойка, която иска уикенд къща с перспектива тя да се превърне в постоянен дом. Важно им е основната спалня да разполага със собствена баня, както и да има две допълнителни спални за времето, когато се появят децата. Основният фокус обаче трябва да падне върху всекидневната, от която да се излиза към просторна тераса и басейн.

Именно всекидневната е отправната точка, от която тръгват Luciano Kruk Arquitectos – целият дом реално е съграден около нея. На нейното ниво се намира входът на къщата откъм улицата, както и дълъг коридор, от който се влиза към спалните на полунивата и който осигурява необходимата уединеност на целия дом.

Правоъгълници, прозорци, басейн

От казаното дотук ни е ясно, че Casa Escobar трябва едновременно да пази обитателите си от чуждите погледи, но и да позволява на техните да се реят в хоризонта. Това е постигнато чрез хоризонталното остъкление отпред и от факта, че всички дървета в двора са посадени по границите му с околните парцели.

Басейнът също следва повтарящите се правоъгълници на къщата. Вграден в терасата и почти двуизмерен на пръв поглед, той отразява синьото на аржентинското небе като огледало.

Архитектурни планове

Фотографии: Daniela Mac Adden